Село Полски Сеновец, област Велико Търново е разположено в Централна Северна България,в Дунавската равнина. Селото се намира в близост до долината на река Янтра и на двадесетина километра от Търновските възвишения. На изток от хълма Бърчината се намира главният път Русе-Стара Загора, който освен че свързва най-големия речен пристанищен град със старата столица и южна България, е и паневропейски транспортен коридор (Транспортен коридор - 9) свързващ страни от източна Европа със Близкия Изток и Егейско море. Географската ширина на населеното място е 43.29999924°,а географската дължина: 25.6000004°. Най-близкият гранично- пропусквателен пункт (ГПКК) Свищов, е в същото време и най-близкото пристанище до него. Пристанищният град и в миналото и сега свързва България със страните от Западна Европа през които преминава речната магистрала река Дунав. Най-близкото летище е на 23 км – Летище Горна Оряховица. Пощенския код на селото е 5193, а телефонния код е 06146.Землището на Полски Сеновец, граничи с тези на селата Стефан Стамболово, Никюп, Куцина, Петко Каравелово, Раданово, Иванча и Климентово. Климатът в селото е умерено-континентален със студени зими и горещи лета, като стойностите на температури, облачност и валежи, са изключително близки и в повечето случаи съвпадат с тези, които са характерни за Дунавската равнина, както и за Великотърновска област. Поради голямата откритост на Дунавската равнина, през студената част от годината безпрепятсвено нахлуват континентални въздушни маси от север и североизток, в следствие на което зимата е сравнително студена. Абсолютната минимална температура на въздуха (кога е измерена?) е достигала до -36.5°C. Въпреки студената зима, благодарение на малката надморска височина и на бързо нарастващия ден през пролетта, тя настъпва тук сравнително рано. Около средата на март средната температура на почватана дълбочина 5-10 см. се покачва над 5ºС, а в началото на април тя вече е над 10ºС. Полски Сеновец се намира в равнинната част на Централната Дунавска равнина. Релефните образувания се причисляват към Дунавската равнинно-хълмиста област и Плевенско-Свищовската подобласт. Ландшафтът, на който се намира селото е равнинен и слабо разчленен. Надморската височина варира най-често в диапазона 30 и 120 метра, като най-ниската точка е районът около железопътна спирка Полски Сеновец, а най-високата е на хълма Бърчината.. Селото е разположено между хълмовете Бърчината и Челеби бърдо.
Църквата в Полски Сеновец носи името на Свети великомъченик Теодор Стратилат.За житието са светеца се знае,че е родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на римските императори Константин Първи и Лициний.Като негови най-видни качества били изтъквани: добродетели, мъдрост, красота и храброст. Στρατηλάτης от гръцки език означава “Военния началник” или по друг начин казано “Главнокомандващ на военна единица”.
Народно читалище”Надежда” е основано на 13 декември 1883. Основатели на културния център са:свещеник Петър Маринов Дачев, свещеник Петко Иванов Улайбев, Георги Трифонов Ябънджиев, Ангел Михтиев, Петко Станков, Марин Янков, Ташо Делимаринов, Петър Дачев, Марин Господинов Читалището е втората ярка културна институция в Полски Сеновец,даваща възможност на хората да получат допълнителни знания,да развият своята представа за заобикалящата им ги среда,да изяват свободно своите таланти и да присъстват редовно на културни мероприятия. От читалищните дейци,започва провеждането на утра и вечеринки,които са били провеждани внеделен ден или празник.Още през първата година,започват да се играят първите пиеси,да се формират първите театрални и танцови колективи. В културния дом,са се провеждали редиа събития свързани с народния и обществения календар.Освен възрастни читалищни дейци,в подготовката и провеждането на събитията са се включвали активно деца и юноши.Коледни картички,картички за имен ден и други поздравителни поводи,са се изработвали в годините след 1890 от ученици.Картичките са били разпращани из селото,до своите получатели.На някои празници тези картички са се изработвали благотворително.Читалището се е посещавало в старата сграда на училището.По време на вечерните четения са се събирали между 20 и 40 души.Читателите са проявявали огромен интерес към книгите “Вечерна читанка”,”Книга гражданско учение”.
