В края на XIX век, в града по главните улици са съществували стълбове с газени фенери, които са служели за осветление на главните улици. Тези улици са били главната "Независимост" (наричана "Макензен"), днешната ул."Стефан Стамболов", днешната ул."Гурко" и улиците около пазара "Баджарлък". По тези улици, е имало стотици търговци, занаятчии, чиновници. През града по тези улици минавали частни файтони, кервани. От двете им страни е имало ханове, а между улиците е имало оживени пазари. Поради тези причини, тези улици се смятали за главни и затова те били осветени. Имало е специално човек,който вечер пали газените лампи, наричани още "газени фенери". В началото на 20-ти век се появават идеи за електрифициране на града. Основават се Воден синдикат "Янтра" и дружество "Светлина". Ангел Попов дава предложение да се отбие река Янтра и така да се направи електроцентрала,но предложението му среща недоволство в лицето на кожарите от Долната махала. В крайна сметка, градът се захранва от електрическо от едно динамо,разположено до една от градските бани и електроцентралата, построена в местността "Сини вир". През средата на 30-те години на XX век, се построяват първите три трафопоста,по краищата на града. Уличното осветление,започва да се захранва от стълбове с електрическа мощност, около 1kWл На всеки стълб, е имало над 25 осветителни тела. Броят на стълбовете,за уличното осветление през 1938-ма година,прехвърля 100. През първите години електрическото осветление и неговото включване е отнемало 30 минути, поради редица технически фактори. През следващата година,се предлага закупуването на прекъсвачи "Ландис", благодарение на които включването на уличното осветление, става за около 4 5 минути, което е било значително по-икономично и ефективно. Цената на електрическата енергия за 1kW/h е била 100 лева.
