След Освобождението Светослав Бойчев, сформира първата противопожарна команда в Търново. Първата сграда на пожарната команда, се е разполагала на едно от най-високите места в града, в близост до Църквата "Св.Св. Кирил и Методий". През първото десетилетие, е имало четирима старши пожарникаря, 12 младши и един командир. Имало е висока противопожарна кула, от която се е виждал целия град и при дим от някъде, се е издавал сигнал за тревога. През първите години, девидът е бил "Който чуждото не пази, той свое няма". В сградата на улица "Караминков", са се намирали още и конете превозващисъдовете носещи вода и др. През 30-те години в търновската пожарна команда са работили:мл.пож. Георги Митев, пож. Дамян Димитров, пож. Добри Маринов, пож. Марин Велчев, пож. Янко Цонев. Често ставали пожари във вилните зони около града. В самия град, често ставали пожари из дюкяни и ханове. Край железопътната линия, са горели десетки декари, поради хвърляни низагасени фасове. На 26 декември 1935-та година, изгаря крило от Патриаршеския манастир "Света Троица" и заедно с него много икони, просветителни книги и стари книги, свързани с българската история.
В средата на 30-те години е закупен първия противопожарен автомобил - "Форд".
През 1951-ва година, се построява съвременната сграда на булевард "Никола Габровски". Закупуват се три нови съветски потивопожарни камиона ЗИЛ 157. В края на 90-те години в града служат няколко новозакупени противопожарни автомобила: ЗИЛ 131, MB Unimog, Skoda-Liaz 706.
