Търновското археологическо дружество е първото археологическо дрежество в България.В Търново векове наред са се носелимного легенди за славното минао на града,легенди свързани с изгубени светини и съкровища.През вековете на робството,много книги,златни и среърно прдемети,монети,керамични съдове и други артефакти,са изнасяни и продавани из Европа и Близкия изток.Обществениците Марин Дринов и Митрополит Климент,говорят сред търновската общественост, за създаване на място(кът),в който да се съхраняват старини и старинни предмети.Двата били изключително много начетени и знаели как царска Русия и страни от Европа пазели своето минало и това,които е останало от тези векове.Освен това из много Църкви и Манастири,из домове на много търновци,са се съхранявали много стари книги,съдове,оръжия свързани с Българското средновековие и Възраждане.Стари търновци разказват случки,в които техни съграждани са намирали древни предмети,при оработване на своите лозя край града.Основите на българската археология,в Търново,са положени на 2.февруари.1884-та година след основаването на археологическо дружество в Търново в Православния храм"Свети Константин".Основатели са д-р Васил Берон(избран за председател),Цани Гинчев и други общественици.През 1886-та година чешкия учен и други дейци провеждат първите археологически проучвания на хълма Царевец.Започва съставянето на скици на първите обекти,разкопават се части от руини на сгради и крепостни стени на свереоиточнита част от хълма,Патриаршията и Царския дворец.Събраните археологически находки,се отнасят за съхранение на археологическия кът на Читалище"Надежда".През следващите десетилетия Марин Дринов и Васил Берон,разкриват основите на 14 църкви на хълма Трапезица.
[1] Допълнителна информация в архива на вестник "Борба"
[2] Държавен архив Велико Търново
