Трапезица - непревзетатата българска крепост

Хълмът Трапезица е Втората по значимост крепост по време на стоичния период на Търновград.Според проф.Бойчинов името на хълма ема от наименование на средновековна доброволческа войска пазачи на проходи - "трапезити".На хъма са открити следи от тракийски племена.За съдбата на хълма по време на Първата българска държава няма данни.Преди Възстанието на Асен и Петър се знае,че около хълма и на него за живеели боляри.Някои историци смятат че на хълма е бил разположен първия дворец на Асеневци. В Манасиевата хроника, хълмът е графично изобразен с крепостни стени.Други легенди, разказват,че е имало въжен мост между Трапезица и другия най-начим хълм на Търновград - Царевец. Хълмът на който се намира средновековната крепост, е заобиколен от три страни от Янтра. Намира се между другата главна средновековна крепост – Царевец на изток,хълмът Гарван или Гарга баир на север, и хълмът Орловец на запад.Следи на хълма са открити още от тракийско и римско време – кръстове, керамика,монети и други. Предполага че и по времето на Първата българска държава е имало българска крепост. През 1900 и 1901 г. на хълма копае французинът Ж. Сьор,разкривайки основите на още 14 църкви към преди това откритите 3 църкви.Записките на Сьор са твърде оскъдни и не дават подробна информация.На хълма са съществували бойни кули, отбранителни системи и контрафорси. Открити са основите на над 17 основи на средновековни Църкви, синегога, основи на три представителни сгради.


Историци предполагат, че част от Църквите са били часто то болярски имения. Също така се смята,че след падането на Търновград, представа и градския живот на хълма. Други смятат,че Град Трапезица е бил единствената българска крепост,която не е била достъпна за турци.През Османското владичество е известно, че на хълма е имало къщи на българи.Смята се,че през този период хълмът е бил недостъпен за турци. През 1884-та година, с устав на МИнистерски съвет започват първите разкопки на хълма.Първите сериозни проучвания се извършват след Освобождението от Марин Дринов и Васил Берон и по-точно през 1878 г. През 1884 г. те са продължени отБерон след основаването на търновското археологическо дружество. От началото на XX век, хълмът е достъпен за граждани. Ученически групи посещават историческата светиня, която е била непревземаема крепост на бълтарщината. От 30-те години организирани туристически групи, най-вече през летните и есенните месеци се докосват до историческото наследство на хълма. Към 30-те години се появат и първите идеи за реставрация и консервиране на хълма. През социалистическия период, зопчват активни разкопки и се появават първите планове, как да бъде възстановен.


От 2008-ма година, запчва реставрирането на южната кула и прилежащата и отбранителна система. Тогана е изграден и мултимедийния и музеен център. Високопоставени лица посещават хълма при честванията на Независимостта на България.

[1] Митко Робов "Принос към градоустройството на столично Търново

/XII-XIV век/"