година във Вишовград е роден Мирчо войвода. Един от първите известни кметове на Вишовград
е Кольо Чорбаджи, управлявал в периода(1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в
селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през следващите
осем години. Вишивградчанинът Драгия Ненов прави препис на Белочерковченската „История Славянобългарска“.
Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград.
В турските регистри фигурира дружество „Селска любов“, основано във Вишовград. Фондът е бил към Църквата в селото,
но средствата са били събирани за революционния комитет в селото от свещеници и жители.
Отец Матей Преображенски е бил във Вишовград при основаването на революционен комитет,
начело с поп Балчо Колев.
Първите воденици на Зарановската река се създават през 1888 година. Вишовград става самостоятелна
община за няколко десетилетия. През 1893 година са построени първите общински сгради в
селото. Кварталът между „Голиш“ и „Чуката“ се е наричал „Горна махала“. Севлиевско
опълченско дружество „Лъв“ издига паметник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа м мастността
дълги дол между два бора.
Вишовградчани откупуват землището в района на Плужна от българската държава през 1903
година. За целта жителите на населеното място създават дружество „Компанията“ и
събират исканата сума от 305 000 лева. Четири години по-късно се основава Потребителска
кооперация „Спасение“. Неин пръв председател е Иван Делииванов.
През 1907 година е основана потребителска кооперация „Спасение“. Андрея Йорданов построява фабрика за
цигли през 1921 година в местността Зарапово, която работи в продължение на 9 години.
Първата дъскорезница в селото е построена през 1938. Две години по-късно в селото се
създава младежка организация „Бранник“. Появяват се и първите частни автомобили.
Създава се пчеларско дружество „Нектар“.
През 1939 братя Рубелови от Арбанаси даряват средства за построяване на Паметника
„Загинали за Родината“ в центъра на селото. В селото е съществувала Столарска фабрика „Дъб“.
В периода 1951 – 1952 за селото е създадено специално периодично издание
„Скъпоценни зърна“, приложение към областния вестник „Борба“. Другият вестник
се появява към края на 80-те и е наречен „Канлъ дере“. През следващите години
започва залесяването на хълма-Чуката с борови дървета. Свещеник Данаил Мусински,
който е родом от село Мусина, е събрал най-много данни за Вишовградските родове и
родовата памет в селото. Мусински е погребан в Църквата „Свети Пророк Илия“.
През 1961 се построяват новите сгради на кметството. Преди да се построят сградите
на общината, тя се е помещавала в частни помещения и Читалище „Ради Фичев“.
През 60-те години се озеленяват хиляди декари в землището, с над 20000 дървета –
акации, борове и кестени. Първата дама, кмет на селото в периода 1969 – 1986,
е Стефанка Иванова.
Стефан Ненков е първият кмет на селото след демократичните промени. За кратко време
във Вишовград е живял японец. Кооперативното стопанство и цехът в селото преустановяват
своята дейност. В селото земеделска дейност развиват няколко агрономи. Малцина се тези,
които успяват да създадат собствено препитание в селото. Много вишовградчани се преселват
в Павликени, Велико Търново, Бяла Черква, Плевен и други населени места.
През 2003 година в двора на училището (на мястото на първата църква) е открит
пантеон в памет за загиналите за свободата на България и четниците Стефан Караджа
и Хаджи Димитър, а дарител за строежа е академик Борислав Боянов.
През 2007-ма година е създадена Екопътека "Зарапово".
